Меню
Начало
История на Шито-рю
Кофукан в България
-
Семинари и Събития
Вътрешни състеъания
График на Залите
-
Основи за начинаещи
Изпитна Програма
Ката
Инструктори
Членове
-
Връзки
Търсене
Контакти
-
Галерия
Вход

Важни новини
20 години Тани-ха Шито-Рю в България PDF Print E-mail
Written by Administrator   
Sunday, 28 June 2009
  This text here 
Last Updated ( Sunday, 28 June 2009 )
 
"Невероятно кратка история на Карате в България" PDF Print E-mail
Written by Administrator   
Sunday, 28 June 2009

1991_mel.jpg"Източните бойни изкуства се промушиха в България след 1980 година през пукнатините на монолитните структурите в Армията и Милицията. За всички цивилни това бяха само митове и легенди. Носеха се слухове за непобедими руски десантчици и страшни кубински командоси, за летящи азиатци и за корейския майстор Хван. “Карате” се свързваше със “саблен” удар с отворена ръка и крещене “Каратеее” в момента на нанасянето му, а “Кунг фу” означаваше Брус Лий и манастира Шаолин. Въобще мрак и мистерия. Най – бързо в създаващата се обстановка се ориентирал проф. док. и т.н. Юли Абаджиев, който превел от руски няколко книги, представил се като създател на Система на Ръкопашен Бой – “СРБ” и предложил на арм. ген. Добри  Джуров /главнокомандващ армията/, да се създаде Специално подразделение за бързо реагиране по подобие на Американските спецчасти и Съветските СпецНаз, което да обучава той, и което да е под пряка команда лично на Главния секретар на Партията / Т. Ж./

Излиза че Най - важното за успеха, е да се ориентираш бързо в създаваща се обстановка, а не колко си знаещ или можещ. Така бяха създадени българските “червени барети”. Здрави момчета, които не разбираха много от бойни изкуства, но определено можеха “да ти дадат да се разбереш”, а и “ръкопашният” бой е последното, на което ще се обучава въоръжения с най – модерна техника воин. В милицията също бързо навлязоха бойните изкуства, по – точно всеки милиционер реши, че може да го овладее за няколко седмици, което е естествено - когато си в униформа, не ти трябват бойни умения, защото няма кой да ти опонира. Така до 1985 вече имаше обособени няколко големи групи по бойни изкуства под патронажа на милицията и армията. Обособиха се три центъра за бойни изкуства - Варна, Пловдив и София със сателити по – малките градове. Във Варна, Константин Божилов създаде най – мощният център за “Кьокошинкай карате”, а в Пловдив – Георги Попов и Иван Шишиньов, в Ловеч - братята Магеранови. В София, Явор Дянков и Бойко /извинявам се, но не си спомням фамилията му/ създадоха групи по “Шотокан”, Слави Бинев поведе ”Таекшон до”, подпомогнат от корейския майстор Ким, Валентин Найденов – кубинския стил “Йо шин мон” и Димитър Савов група по “ Шукокай” 1986г.
Савов беше единствения тренирал и защитил първия си дан/черен пояс/ в чужбина. Шампион в състезание с ранг на Европейско първенство през1984 в Париж, но групата му бе закрита през 1987ма. През 1889 г. Савов откри нова група, а през 1990 г. бе организиран и първия семинар, със сенсей Кейджи Томияма представител на стила Тани – ха Шито - рю Карате - до Кофукан."

Откъс от книгата "Поглед по Пътя" от Светослав Витков

 

Last Updated ( Sunday, 28 June 2009 )